Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си. Няма шумни наздравици - само тихо приятелско пиене. Току хукна навън - да изпратя по някой сърцето си. И отново се връщам - от лъжата да ме измият. Не споделям със тях споделените нощи със слабите. По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата. И тогава са светло добри и прошарено млади. И ме милва гласът на тяхното нежно безумие. Сто години се каня, и дай боже, веднъж да им кажа - в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен: Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна, великанска причина да твърдя, че светът е чудесен!!!
Автор: nasinda Категория: Лични дневници
Прочетен: 11518 Постинги: 0 Коментари: 0
Постинги в блога
В блога няма постинги
Търсене

За този блог
Автор: nasinda
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11518
Постинги: 0
Коментари: 0
Гласове: 123
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031